География

Община Хисаря попада в преходно-континенталната климатична област на България, обхващаща Горнотракийската низина, Подбалканските полета, котловинните полета по средното течение на р. Струма и най-източните части на Северна България, без Черноморското крайбрежие.
Най-съществена особеност на климата е преходният му характер, като в едни години има превес субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други – средноевропейският континентален климат.

Зимата е топла и мека. За това оказват влияние въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см.
Лятото е продължително и приятно. През месеците юли и август влажността е ниска, а ветровете са слаби.

Температура на въздуха

Средната годишна температура на въздуха е 11.5 градуса С.
Средна лятна температура 21.4 градуса С, а средна зимна температура 1.1 градуса С. Минималните януарски температури са -10 градуса С, -11 градуса С.
Температурните инверсии не са характерни, макар че се срещат в по-ниските части на низината.
Абсолютната максимална температура за гр. Хисаря е 39,6 градуса С.

Валежи

Поради дъждовната сянка на планините Средна гора и Стара планина, средните годишни валежи са малко и възлизат на 500 л/кв м .
Характерни са 2 валежни максимума – юнски, поради континенталното влияние и ноемврийски, поради средиземноморското климатично влияние.

Посока и скорост на вятъра

Преобладаващите ветрове са източните, със средна годишна скорост 1,1 м/сек. Силните и бурни ветрове са рядкост, като 80 % са със скорост от 0 до 1 м/сек, което е много благоприятно за зимния сезон.
Качество на въздуха в приземния слой от атмосферата
В района на община Хисар нивата на замърсяване на въздуха са под долните оценъчни прагове. Няма замърсители на l въздуха.

Транспортни връзки

Пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на община Хисаря са с дължина 63,4 км и включват: път II клас – П – 64 Пловдив – Карлово (в района на с. Михилци) с дължина 4 км и пътища III клас, с обща дължина 59,4 км. .

Води

Разпространение, количествена и медицинска оценки на хидроминералните ресурси.
Минералните води от гр.Хисаря, с.Старо Железаре и с.Красново се използват за пиене и за лечението на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни, чернодробни заболявания, на опорно-двигателния апарат.

Хидроминералните ресурси на минералните извори в общината са 62.10 л./сек , а в качествено отношение са еднородни. Всички попадат в категорията на слабо минерализираните термални води. Това са води с минерализация под 1 мг/л..

Водоизточниците са сондажни и каптажни.

Дълбочината на сондажите в гр. Хисаря е от 300 до 600 м., а в с. Красново е 160 м..
Дълбочината на каптажите в гр. Хисаря е от 4 до 32 м., а в с. Красново е 8 м..
По своите физико-химични качества разглежданите води са бистри, безцветни, с температура 45–52 0 С. Характеризират се като хидрокарбонатно-натриеви (алкални) минерални води.

Медицинска оценка на минералните води

Водите в Хисаря са слабо минерализирани –170 до 275 мг/л.. Преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий.

Използват се за питейно лечение на бъбречни и урологични , на чернодробно-жлъчни и стомашно-чревни заболявания.

Използването на водите за къпане създава възможност за външно въздействие върху заболявания на опорно-двигателния апарат, на гинекологичните заболявания, обмяната на веществата и ендокринната система.

Радиоактивността на минералната вода, особено на каптаж „Момина баня“, на сондажи № 1 и № 5, дава възможност за провеждане на радонови инхалации.

Минералната вода в с. Красново е слабо минерализирана – 354 мг./л., хидрокарбонатно-сулфатно натриева, с 3 – 4 мг./л. флуор. Приложението на водата е за лечение на опорно – двигателния апарат, периферната нервна система, на вътрешните органи, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно – жлъчни, гинекологични и кожни заболявания.

Минералната вода от находището в с. Старо Железаре се използва само за пиене.

Хидроложка характеристика

Хидроложката система в района на Община Хисаря се определя от реките „Стряма“, „Калаващица“, „Пикла“, „Пясъчник“. Те имат постоянен дебит и голяма водосборна площ.

р. Пясъчник
Дължината й е 72 км., а басейнът й обхваща 663 кв.км.. В горното си течение носи името Стара река. Води началото си от местността „Барикадите“, под връх Шилигарка. Спуска се в югоизточна посока и събира водите на многобройни по-големи и по-малки течения. Река Пясъчник тече през добре оформена долина, но при навлизането си в Горнотракийската низина се дели на ръкави. В планинската част протича доста буйно и поройните й води са причинявали наводнения. С построяването на язовир „Пясъчник“ водите й са под контрол и се използват за напояване.

р. Пикла

От „Вълкова могила“ води началото си Айрянска река. Тя събира водите на Бриганов дол, Банков дол, Тъмния дол и се спуска през с. Мътеница. На изток от нея тече Пукнатата река, която извира под Марков камък. В нея се вливат Тополов дол, Кастранджиев дол, Клисав дол, Лала дере и редица др. по-малки дерета. В района на с. Паничери двете реки се сливат и образуват р. Пикла. От тук реката се движи през Горнотракийската низина до с. Калояново и се влива в р. Пясъчник. Има непостоянен дебит, с максимум през пролетта.

Останалите реки имат малка водосборна област и поради това дебита им има сезонен характер.

Хидроложките условия се определят от подпочвени води, от които чрез тръбни и шахтови кладенци се водоснабдява населението, а за напояване са изградени хидротехнически съоръжения – язовирите.

Язовири на територията на Община Хисаря

Общият брой на язовирите на територията на Община Хисар е 57 . Публична общинска собственост са 51, държавна собственост са 2 – „Синята река “ и „Пясъчник“, а 4 не са актувани.

СПИСЪК НА ЯЗОВИРИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ХИСАРЯ, АКТУВАНИ КАТО ПУБЛИЧНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ

град Хисаря

1. ДЮЛИТЕ -18.6 дка
2. МОМИНА БАНЯ -206.818 дка
3. ВЕРИГОВО /ХИСАРЯ-6/- 69.074 дка
4. САИТЕ /КАРАТОПРАК/ -37.134 дка

село Михилци

1. СРЕДОКА -23.00 дка, село Черничево
2. КАЛИНКАТА /БАИРА/- 104.615 дка
3. ДРЕНАКА /ПОТОКА/ -20.579 дка
4. ЛОЗЯТА -9.906 дка
5. БАИРА -5.948 дка

село Старо Железаре

1. ПАПАЗ ДЕРЕ – 1 104.615 дка
2. ПАПАЗ ДЕРЕ – 2 20.579 дка
3. ПАПАЗ ДЕРЕ – 3 9.948 дка
4. ГЕРЕНДЖИКА -123.370 дка
5. АЗМАКА -2.174 дка
6. ЮРАТА -7.489 дка
7. ПАМУКЧИЙКАТА -20.458 дка
8. ВОДОЕМА -21.070 дка
9. РЕДЖЕПИЦА- 4.692 дка

село Ново Железаре

1. КОЛАК ДЕРЕ -25.489 дка
2. СЕЛСКИ ГЬОЛ /НОВО ЖЕЛЕЗАРЕ/ -711.289 дка
3. АЗМАКА- 10.114 дка

село Паничери
1. КАВАКА- 799.182 дка
2.ДЪБРАВА- 162.147 дка
3.ДЪБРАВА -23.924 дка
4.ГРУЙНОВО ДЕРЕ -128.199 дка
5.ПОД РАКИДЖИЙНИЦАТА -8.777 дка
6.ТАРЕВСКО ДЕРЕ -97.243 дка
7.БЕЛЕСИС -39.954 дка
8.СТАРИТЕ ЛОЗЯ -11.048 дка
9.СТАРИТЕ ЛОЗЯ -21.279 дка
10.СТАРИТЕ ЛОЗЯ3 -1.146 дка

село Мътеница

1. АЛМАЛЪКА /МЪТЕНИЦА – 2/ 218.881 дка
2. ПОРТА БААЛА – 41.678 дка.

село Старосел
1.ДРАГАНЧОВ ДОЛ -27.963 дка
2.БАНСКИ ДОЛ- 463.576 дка
3.РАКОВИЦА -27.023 дка
4.ДЪБРАВАТА -141.051 дка
5.МАНЕВ ДОЛ -129.248 дка

село Красново
1.МЪГЛОВИ ЛИВАДИ- 37.021 дка
2.КЕРЕЗЛЪКА-56.842 дка
3.ОРЕШАКА -31.449 дка
4.ГОРЕН КОЗЛУК /КРАСНОВО – 8/ 34.647 дка
5.ДОЛЕН КОЗЛУК /КРАСНОВО – 7/ 39.994 дка
6.ГОРСКИ ПЪТ -17.429 дка

село Кръстевич
1.ЛЕЩАКА -70.780 дка
2.ДО ГРОБИЩЕТО- 6.680 дка
3.ДРЕНАКА /КРЪСТЕВИЧ – 3/ 60.856 дка
4.ТАШ БУНАР -47.829 дка

село Беловица
1.КОРУДЖАКА /БЕЛОВИЦА/ -164.491 дка
2.КИНЛЯКА -121.895 дка

село Мало Крушево
1.ПОЛИЦАТА /КРУШЕВО/- 127.617 дка /язовирът е в землището на с. Красново/

По-малки язовири

град Хисаря

1.РИБАРНИКА -1 5.231 дка
2.РИБАРНИКА- 2 4.778 дка
3.РИБАРНИКА- 3 3.547 дка
4.ХИСАР-8 – 99,439 дка

На територията на Община Хисаря има три защитени местности и една природна забележителност:

Защитената местност “ Дъбите“- „Конска поляна“
Намира се в землището на с. Кръстевич , в близост до хижа „Бунтовна“.
Обявена е за защитена със Заповед №4526/17.11.1975г. на МГОПС с площ 294.7 ха., с цел да се запази характерен и забележителен ландшафт на местността, включващ вековни букови гори с голямо разнообразие на растителни и животински видове, ползваща се за отдих и туризъм.
Защитената местност е държавна собственост, охранява се и се стопанисва от ДЛ гр. Хисаря, под контрола на РИОСВ – Пловдив. Няма план за управление.

Защитена местност „Барикадите“

Прекатегоризирана е със заповед № РД – 332/31.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 77/03.02.1986 г. на председателя на КОПС, в защитена местност. Намира се в землищата на гр. Копривщица, община Копривщица и на село Старосел, община Хисаря. Защитената местност е с площ 119,7 ха. и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора и характерен ландшафт с широколистни гори и ливадни съобщества.

Защитена местност „Чивира “
Прекатегоризирана е със заповед № РД – 326/31.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 356 от 05.02.1966г. на председателя на КГГП в защитена местност. Намира се в землищата на с. Старосел, община Хисар и с. Каравелово, община Карлово.
Площта на защитената територия е 106,5 ха. Обявена е за такава с цел опазване на вековната букова гора и характерен ландшафт с широколистни горски и ливадни съобщества.

Природната забележителност „Дванадесетте дръжкоцветни дъба“

Обявена е за такава със Заповед № 18/08.01.1981 г. на КОПС при МС. Намира се в местността „Гереня“, землището на с. Паничери, община Хисар. Площта на природната забележителност е 20 ха.. Частна собственост.
Съгласно изискванията на Закона за защитените територии природната забележителност следва да бъде категоризирана в защитена местност. Дъбовете с чаплова колония, които са на възраст над 200 г. се намират в частни ливади, които през есенно-зимния период се използват за пасище от местното население.

Фауната на общината е взаимосвързана с определени екологични предпоставки, осигурявани от растителността, климата, водите, антропогенното въздействие. Според зоогеографското райониране община Хисар обхваща част от Предпланинския и Горнотракйиския район на Медитеранската подобласт при н.в./надморска височина/ от 200 до 1530 м.

Тук обитават евросибирски и централноевропейски видове от преходно-средиземноморския фаунистичен комплекс.

Типични представители на евросибирските видове в България са: Лин ( Tinca tinca ) и Каракуда (Carassius carassius) – от рибите, Саблеклюн (Recurvirostra avose t ta) – от птиците, Воден плъх (Arvicola terrestris) – от бозайниците, а от централноевропейските: Голям гребенест тритон ( Triturus cristatus ), Обикновен тритон (Triturus vulgaris), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata ), Обикновена чесновница (Pelobates fuscus), Дъждовник (Salamandra salamandra) – от земноводните, Медянка (Coronel a austriaca) – от влечугите, Златка (Martes martes), Дива европейска котка (Felis sylvestris), Лешников сънливец ( Muscardinus avellanarius )и Обикновен сънливец (Glis glis ) – от бозайниците.

Дъбовите горски формации в Средна гора създават подходящи условия за развитие на дивечовите популации.

Обитаващите ловни видове тук са:

І. Клас Бозайници ( Classis Mammalia )

Сем. Еленови (Familia Cervidae )

– Благороден елен (Cervus elaphus) – обитава в ограничено количество ДЛР.

• Елен лопатар (Dama dama)
• Сърна (Capreolus capreolus) – обитава района повсеместно с неравномерна гъстота.

Сем. Свине (Familia Suidae)

• Дива свиня (Sus scrofa) – обитава повсеместно района на ДЛ „Хисар“ със запас близък до нормалния и с неравномерна гъстота.

Сем. Зайци (Familia Lep u ridae)

• Заек (Lepus europaeus) – повсеместно разпространен с равномерна гъстота.

Сем. Катерици (Familia Sciuridae)

• Катерица (Sciurus vulgaris) – повсеместно разпространена.

Сем. Сънливци (Familia Gliridae)

• Glis glis (Съсел) – обитава ограничено широколистните гори.

Сем. Кучеподобни (Familia Canidae)

• Вълк (Canis lupus) – обитава високопланинските части на ДЛР.
• Чакал (Canis aureus) – обитава повсеместно.
• Лисица (Vulpes vulpes) – обитава повсеместно.

Сем. Котки (Familia Felidae )

• Дива котка (Felis sylvestris) – повсеместно разпространена в горските комплекси.

Сем. Порови (Familia Mustelidae)

• Белка (Martes foina) – повсеместно разпространение.
• Черен пор (Mustela putorius) – обитава предимно около застроените площи.
• Язовец (Meles meles) – разпространение в горските комплекси предимно около обработваемите площи.

Освен изброените ловни видове в района се среща и защитения вид – Невестулка (Mustela nivalis).

ІІ. Клас Птици (Classis Aves)

Сем. Фазанови (Familia Fasianidae )

• Колхидски фазан (Fasianus colhicus)– отглежда се във фазанарии.
• Яребица (Perdix perdix) – повсеместно разпространена в горските комплекси и около обработваемите площи.
• Пъдпъдък (Coturnix cotur) – среща се по време на прелета в предоставените райони на СЛРБ.

Сем. Гълъбови (Familia Columbidae )

• Гривек (Columba palumbus) – разпространен в горските комплекси.
• Гургулица ( Streptopelia turtur ) – повсеместно разпространена в районите на СЛРБ.
• Гугутка (Streptopelia decaocto) – около населените места.

Сем. Брегобегачи (Familia Charadriidae )

• Горски бекас ( Scolopax rusticola ) – среща се рядко.

Сем. Гъскови (Familia Anseridae )

• Зеленоглава патица (Anas platirinchos) – среща се по време на прелета около язовирите на територията на общината.
• Голяма белочела гъска (Anser albifrons) – по време на прелета в значително количество около язовирите в района.
• Зимно бърне (Anas crecca) и Лятно бърне (Anas querquedula) – срещат се по време на прелета в язовирите.

Освен изброените ловни видове, в района обитават и значително количество птици, представители на семействата: Ястребови, Соколови, Сови, Дроздове, Завирушки, Орехчета, Сврачки, Синигери, Зидарки, Дърволазки, Стърчиопашки, Чучулиги, Врабчови, Чинки, Кълвачи, Лястовици, Щъркели и др..

ІІІ.Клас Костни риби ( Classis Osteichtyes )

Сем. Шаранови (Familia Cyprinidae)

• Шаран (Cyprinus carpio) – Естествено разпространен и изкуствено зарибяван на територията на лесничейството.
• Каракуда (Carassius carassius) – Естествено разпространена в язовирите на територията на лесничейството.
• Кефал (Leociscus cephalus) – Естествено разпространен в долните течения на реките и крайбрежията на язовирите.
• Червеноперка (Scardiniu s erythrophtalmus) – Естествено разпространена в язовирите.
• Уклей (Alburnus alburnus) – Естествено разпространен в язовирите.

Площта на горите на територията на Община Хисаря е 202 кв.км..

Преобладават следните дървесни видове: Бял бор; смърч; бук ; келяв габър; акация; габър; черен бор; дугласка ела ; зимен дъб; благун ; космат дъб; цер; други широколистни видове.
По бреговете на реките и долната част на склоновете са се настанили някои по-влаголюбиви видове, като елши, тополи и трепетлики. Върху най-стръмните терени естествената горска растителност се състои от насаждения с преобладаващи видове – космат дъб и келяв габър смесени с мъждрян, клен, по-рядко от слабо продуктивни цер, благун, габър, бряст и др..

В горите никнат различни видове гъби, горски плодове и билки като: Жълт кантарион ( Hipericum perforatum ) и Червен кантарион ( Centaurea erythrea ), Съсънка ( Anemone pratensis ) Бял равнец ( Achilea millefolium ) и Жълт равнец, Иглика ( Primula veris ), Мащерка ( Thymus sp ), Ружа ( Altaea officinalis ), Бъз ( Sambucus nigra ), Шипка ( Rosa canina ), Глог ( Crataegus monogyna ), липов цвят и много други.

Екологичните условия благоприятстват развъждането на ценен дивеч (благороден елен, дива свиня, фазан и други). Създават добри условия за развитие на ловен и еко-пешеходен туризъм.

Държавно лесничейство „Хисар“ се намира в централната част на Средногорско-Краищидската планинска област и отчасти в Горнотракийската низина. Горите и горските площи са разположени по южните склонове на Същинска Средна гора и Сърнена гора и само малка част разкъсани и пръснати сред работни земи гори се намират в равното Пазарджишко-Пловдивско поле. Държавното лесничейство има неправилна форма с дължина от север на юг около 24 км и ширина от изток на запад около 46 км.

Релеф

Районът на лесничейството обхваща средната част на Бургаско-Краищидската синклинала. Горите са разделени на няколко компактни комплекса, разположени по склоновете на Средна гора и малка част разкъсани горички в Горнотракийската низина.

По-голямата част от горските комплекси (82,3%) заемат южните склонове в източната част на Същинска Средна гора. Тя заема средищно положение спрямо другите два дяла и притежава по-внушителен планински облик. Има ясно очертано било с най-висок връх вр. „Богдан“ (1604,5 м н.в.), който се намира извън лесничейството. Билата са добре очертани, склоновете се спускат стръмно към врязаните в тях водни течения. Надморската височина варира от 350 до 1500 м.

Около 11,4% от площта на лесничейството – един компактен горски комплекс около с.Отец Паисиево – попада в югозападната част на Сърнена Средна гора. Този планински дял се простира източно от Същинска Средна гора и е значително по-нисък от нея. Главното било е заоблено и не надвишава 1000 м в района на лесничейството. Склоновете са полегати и постепенно прехождат в Горнотракийската низина. Надморските височини се движат от 300 до 800 м.

Горите от горския фонд, намиращи се в Горнотракийската низина, са на малки, разпокъсани комплекси и представляват около 6,3% от площта на лесничейството. Липсата на високи речни тераси и наличието на обширни алувиални наноси придават равнинен характер на областта, особено на Пазарджишко-Пловдивското поле, където е лесничейството. Равнинният характер на терена се нарушава само в северната част на низината в прехода към Средна гора, където са оформени ниските хълмове на Хисарските възвишения. Надморските височини слабо варират – 200-300 м.

Лесничейството има твърде разнообразен релеф – от равнинен, през хълмисто-ридов до ниско- и среднопланински във високите части на Същинска Средна гора.

Най-високата точка в района е вр. „Шилигарка“ (1577,0 м н.в.), който се намира извън горския фонд, а точно под него с надморска височина 1520 м е най-високата част от горския фонд. Равнинната част на лесничейството обхваща много широк район в южната му част със средна надморска височина 200 м. За конкретна най-ниска точка може да се определи подотдел 362-а с 198,9 м н.в. …