Късно-римска жилищна сграда

Несъмнено впечатляващи са две римски, перистилни сгради с открит вътрешен двор и колонада. Наблюдавайки техният план, лесно се вижда как едната стъпва върху части на по раннна перистилна постройка. Разположени в близост до южната крепостна порта. Тези постройки са типичен представител на римската гражданска архитектура от типа на италийските градски къщи (вила урбана). Те имат структура на малки имения, с високи периферни стени, ограждащи трите им страни и вход с портици и колонада от страната на главната улица. Обикновено помещенията отворени към улицата са били с търговска функция. Входът към жилището се е осъществявал от малък коридор. Имали са обособени спални, кухни, ежедневни помещения, складове и дори градини. Често са били двуетажни. Тези се смята, че са построени през втората половина на IV в. Вероятно в средата на V в. разрушени от хуните, след което отново изградени. Обхващат площ от 2637 кв.м.

Що се отнася до жилищните постройки в общ план, до сега са открити множество такива, но са публикувани само пет от тях. Макар и малко на брой, те дават някаква представа за характера на жилището в рамките на града. В архитектурно отношение, сградите могат да се разделят на две групи. Към първата група спадат тези с голям размер и перистилен двор (вече споменатите). Определят се лесно чрез използвани архитектурни техники - типичен градеж за късната античност от смесена зидария и техният план. Собст- веници на тези сгради са  от висшия слой на обществото. Тези сгради обикновено са застроявани покрай големите улици в централната част. В случая непосредствено до банските комплекси. Другият тип са, по- малки, състоящи се от няколко помещения. Изградени от камък със спойка само от хоросан или на калов разтвор. Намират се в периферията на града, като техни обитатели са дребни собственици или занаятчии. В смутното време на V-VIв., на фона на икономическа и политическа криза, жилищното строителство запада и не е така емблематично и колосално. Разрушените сгради от зачестилите сблъсъци често са били набързо възстановявани с материали от разрушени ансамбли. Обемните перистилни сгради загубили своята функционалност и често големите помещения били преграждани от стени на калова спойка. Новоизградените жилища нарушавали планова схема на римският град. Тази тенденция засегнала всички големи градски центрове в Тракия, и в съвременните предели на България. Във връзка с твърдението за първоначално създаване на всички перистилни сгради в началото на IVв. Необходимост от прецизиране на данните и нова периодика на хоризонтите е наложителна за уточняване на градоустройството.