Повечето хора идват в Хисаря заради минералната вода. Пият от изворите, релаксират в балнеоцентровете и се разхождат из парковете. Но малцина осъзнават, че крачат буквално по улиците на един от най-значимите римски градове на Балканите. Под краката им, зад дебелите каменни стени и между вековните дървета се крие история на близо две хилядолетия, започнала много преди Диоклециан да даде името си на този град.

Преди Рим: земята на бесите

Историята на това място не започва с римляните. Още през V хилядолетие пр.н.е. тук е съществувало праисторическо селище от късния неолит. Хилядолетия по-късно земите около топлите извори са обитавани от тракийското племе беси, едно от най-войнствените и самостоятелни тракийски племена. Бесите са познавали лечебната сила на водите задълго преди римски крак да стъпи на тази земя. Те са почитали изворите като свещени места и са изграждали култови центрове наоколо, свидетелство за което е и тракийският селищен и култов комплекс, датиран от V до IV в. пр.н.е., чиито останки са проучени от археолозите.

Раждането на Диоклецианопол

През 46 г. от н.е. Рим завладява провинция Тракия и малкото тракийско селище край изворите постепенно започва да се разраства. В началото на римския период то е познато под името Аугуста. Римските аристократи бързо разпознават потенциала на минералните води и започват да идват тук за лечение и почивка. Още през 135-136 г. латински надпис, открит в Хисаря, свидетелства за организирано използване на термалните извори. Селището се превръща в най-големия балнеолечебен център в източнобалканските римски провинции.

През средата на III в. обаче настъпва катастрофа. Готски нашественици опожаряват и опустошават селището. Разрухата е пълна, но не е окончателна. В края на същия век на историческата сцена се появява личността, която ще промени завинаги съдбата на това място.

Гай Аврелий Валерий Диоклециан, римски император от 284 г., научава за лечебната сила на изворите и лично идва тук да търси изцеление. Толкова впечатлен е от природните дадености на мястото, че през 293 г., по повод деветата годишнина от възкачването си на престола, дава статут на град на възстановеното селище и го кръщава на свое име: Диоклецианопол, градът на Диоклециан. Според византийския историк Хиерокъл, Диоклецианопол бързо се превръща в третия по големина град в цяла Тракия, след Филипопол (днешен Пловдив) и Берое (Стара Загора).

Стените, които издържат на времето

Щом градът получава новия си статут, започва неговото укрепяване. В началото на IV в. хиляди тракийски майстори, превърнати в роби след завоеванието, издигат внушителни крепостни стени във формата на почти правилен четириъгълник. Оградата е дълга 2315 метра, подсилена с 44 наблюдателни кули и четири монументални порти, ориентирани по посоките на света. В оригиналния си вид стените са достигали височина до 11-12 метра, а южната крепостна порта, известна днес като „Камилите“, се е извисявала на близо 13 метра. Допълнителна защита осигурявали ров и земен вал.

Днес височината е сведена до около 7 метра на повечето места, но стените са запазени в целия си периметър. Именно тази степен на съхраненост превръща укрепителната система на Диоклецианопол в една от най-добре запазените от късната античност в цяла Югоизточна Европа. През 1976 г. територията, заградена от крепостните стени, е обявена за Национален археологически резерват.

Градът зад стените: терми, амфитеатър и базилики

Стените обаче са само рамката. Истинската история е вътре. В централния градски парк до извора „Момина сълза“ се намират останките на архитектурното сърце на Диоклецианопол. Тук е била разположена монументална двуетажна резиденция, една от най-представителните обществени сгради в античния град, с впечатляваща сводова конструкция на покрива.

В непосредствена близост са римските терми, простиращи се върху площ от около 2000-3000 квадратни метра. Тяхното изграждане е започнало вероятно още в средата на II в., когато са изпълнявали и функцията на светилище на нимфите (нимфеум). Термите на Диоклецианопол са сред малкото римски бани в света, запазени почти до покрив, а водопроводната им система е реставрирана и днес басейните се пълнят по оригиналната мрежа със същата минерална вода, както преди 18 века. В света има само още два подобни действащи римски термални комплекса: в Бат, Англия, и в Алжир.

До термите се намира амфитеатърът на Диоклецианопол, построен в края на III в. Той е най-късният известен римски амфитеатър изобщо. Първоначално служи за гладиаторски боеве, но след приемането на християнството за официална религия през 313 г. функцията му се променя и в него започват да се провеждат спортни състезания.

Именно христианизацията бележи следващия голям етап в живота на града. През първите десетилетия на IV в. Диоклецианопол се превръща във важен епископски център, подчинен на Филипополската митрополия. Свидетелство за това са девет разкрити и проучени раннохристиянски базилики, датирани от V до VI в. Особено интересна е Базилика №1, единствената известна в България двукорабна базилика с тристранна апсида. Построена е западно от южната порта и днес е достъпна за посещение.

Краят и новото начало

Разцветът на Диоклецианопол продължава през V и VI в. в рамките на Византийската империя. Градът се разраства дори отвъд крепостните стени, появяват се нови квартали с отделни църкви. Но в края на VI и началото на VII в. славянски и прабългарски племена нахлуват в Тракия. Градът, носещ име на римски император, е превзет и разрушен. Животът около изворите обаче не замира. Селището се възражда под ново име: Топлица.

През 831 г. Диоклецианопол влиза в пределите на Първата българска държава при похода на кавхан Исбул, управляващ от името на малолетния хан Маламир. Столетия по-късно, след османското завоевание в края на XIV в., крепостните стени все още впечатляват завоевателите, които кръщават селището „Хисар“, от арабската дума за „крепост“. Това име, в леко модифицираната форма Хисаря, носи и до днес.

Какво можете да видите днес

Съвременна Хисаря е рядко място, където повечето антични забележителности са вплетени в ежедневието на града, а не изолирани зад музейни стъкла. Разходката по алеята покрай крепостната стена, обходният билет за музея, термите и гробницата, тихият следобед в парка „Момина сълза“ сред останките на римския форум, всичко това е достъпно, ненатрапчиво и безкрайно впечатляващо за всеки, който отдели времето да се вгледа.

Защото Хисаря не е просто курорт с минерална вода. Тя е жив археологически резерват, в който миналото и настоящето се преплитат по начин, който рядко се среща другаде в Европа. И стените, тези внушителни каменни стени, крият не просто камъни. Крият историята на един град, който е бил голям, когато половината от днешните европейски столици още не са съществували.