Избирайки мястото за вашата почивка, може би ще ви е любопитно да научите повече за някои интересни места около Хисаря. Започваме с един величествен античен архитектурен комплекс или както също е наричан „Тракийският Мачу Пикчу“. 

Величието на местността Кози Грамади

Тайната укрепена резиденция на царете на одрисите се е простирала на площ от близо 10 дка, разположена в най-високата част на връх Кози грамади (1361 м). Векове наред върхът до хижа “Фенера”, който се намира на около 18 км от село Старосел и на 22 км от град Хисаря, крие огромна тайна, която светът разкрива едва през 2005г, когато археолозите, водени от проф. д-р Иван Христов, попадат на уникален тракийски архитектурен комплекс, който кръщават по името на самия средногорски връх Кози Грамади. 

Разкопавайки пласт след пласт, учените разкриват цялото великолепие на Кози грамади, състоящо се от древна крепост, резиденция, могилни некрополи и скални светилища, неукрепени селища… На различни нива се срещат останки от крепостна стена, изградена през различни исторически периоди, основи на сгради, монолитен скален жертвеник и фрагментирана битова керамика. Самият връх, според археолози и историци, е използван още през ранната желязна епоха (VIII-VI в. пр. Хр.), когато сред скалите са извършвани обредни практики. Пътищата, свързващи отделните постройки и водещи до върха, както и кариерата, в която високоразвита тракийска цивилизация е добивала строителни материали само добавят яснота относно това, колко мащабен е бил този комплекс. Това кара проф. д-р Иван Христов да изкаже мнението, че наред със Севтополис, Кози грамади вероятно е една от двете столици на тракийското Одриско царство, могъщо и простиращо се върху територията на днешна България, Турция и Гърция. 

Накратко за Одрисите

Племето на одрисите е едно от най-големите тракийски племена, населявало нашите земи от V пр. Хр. до VI век сл. Хр. Оставените безброй артефакти са толкова впечатляващи, че дори и днес някои се питат дали в тях няма намеса на извънземни цивилизации.

Но нека се върнем отново на върха Кози грамади…

Характеристика на сградите

Царската тракийска резиденция (тюрзис) е била на два етажа, с впечатляващ параден вход и филигранна украса по стените. Запазена е във височина до 2 метра на някои места, изградена е от огромни, перфектно обработени блокове. Предполага се, че монументалната постройка е служела за трезор на одриския цар Терес II.

В най-голямото помещение в двореца има подиум със стълби, което дава предположението, че това е било зала за официални приеми на царя и за други светски и култови ритуали. Проучвайки залата, археолозите попадат на бронзови монети на Терес ІІ и Филип ІІ Македонски, фрагменти от гръцка и тракийска керамика, част от златен нагръдник, двоен железен лабрис (брадва) – символ на царската власт у траките одриси, а по склоновете около върха са открити множество върхове на копия и стрели, оловни тежести за прашки и махайра (къс извит меч), които говорят, че най-вероятно за крепостта са водени ожесточени боеве.  Открита е сложна система от изсечени в скалите канали и щерни за събиране на вода. Скалните изсичания наподобяват на онези, които са разкрити в тракийското светилище Белинташ и в скалния град Перперикон в Родопите. Те са доказателство за рационалното използване на терена от древните траки.

Крепостните стени около комплекса

Здравата отбранителна стена, ограждаща комплекса, е още една гаранция за непревземаемостта на върха, който наподобява труднодостъпна скална пирамида. Последващи разкопки показват, че на Кози Грамади е имало и втора крепостна стена, която опасва площ от около 4 дка. Както първата, така и тази е изградена от масивни каменни блокове. До близо 3 метра тази внушителна стена е буквално скрита от планината и всяка копка доказва, че е сред най-добрите образци на крепостното строителство на траките. 

Скритата гробница

Но изненадите, които връх Кози Грамади крие далеч не свършват дотук. През 2010г., при допълнителен оглед на царската резиденция, екипът на проф. д-р Иван Христов се натъква на скрита гробница, издълбана в пещера. Архитектурата и намерените предмети довеждат учените до заключението, че на това място не са полагани тленни останки на тракийски аристократи, а може би е използвано за просветителски цели. Входът на гробницата е висок 1.40 метра и има формата на пресечена пирамида. Д-р Христов сравнява входа с този на долмените от Странджа и Сакар планина. Самият коридор е скосен във височина и също намира прилики с подмогилните гробници в Тракия. Гробницата завършва в дъното с тесен процеп, който наподобява характерния завършек на пещерата – светилище „Утробата“ в Източните Родопи, проучена от д-р Николай Овчаров.

Спираме дотук с разказа за Кози грамади, останалото трябва всеки сам да види, а и да почувства, защото е известно, че траките са строили предимно на места с особена енергия, която и днес е не по-малко силна.

Как да стигнем до Кози Грамади край Хисаря?

До хижа „Фенера“ и връх Кози грамади може да се стигне пеша или с високопроходим автомобил. Ако се тръгне пеша от Старосел времетраенето е около 4 часа и половина, а от Хисаря – около 5 часа и половина. По цялото трасе има хубава панорама към Тракия и към Родопите. А в района на Хисаря има още интересни забележителности, които си заслужава да видите.

GPS Координати: N42° 34′ 04.4″ E24° 33′ 42.6″

Междувременно, можете да се насладите на виртуалната обиколка на местността:

Автор: Нели Гергевска