Когато българите притиснали каменните стени, ромеите се били залостили здраво вътре и не пропускали птичка да прехвръкне. Те пресушили каналите, които извеждали топлата вода извън крепостта и лагерът на българския хан останал без вода. Това затруднявало войската му през студените дни. Една привечер при българите дошла млада славянка, красива и стройна, със стомна на рамо. Попитали я какво търси при тях, а тя отвърнала, че им носи топла вода, и че ще им разкаже за тайните входове на крепостта. Като пили от водата, нападателите почувствували чудодейната й сила, защото тя ги правела бодри и нощите минавали неусетно. Това тя правела всяка вечер. При всяко нейно появяване те викали отдалече: “Топлица!… Топлица…” Славянката не разбирала езика им, но се досещала, че искат топла вода.

Една вечер тя ги свързала с първите хора на своето племе и заранта, преди да изгрее слънцето, българите атакували крепостта. Когато я превзели, славянката грабнала дългия прът с конска опашка, изкачила се като коза на най-високото място и завикала с все сила:

— От днес нататък градът ще се нарича Топлица! …

От този ден, вече с ново име, градът останал завинаги българска твърдина.