Римски казарми

Казарменият комплекс е разположен от двете страни на южната крепостна порта по цялата дължина на южната крепостна стена и част от източната крепостна стена. Казармите са разделени една от друга чрез широки коридори, през които се е влизало и в крепостните кули. Повечето са долепени до вътрешното лице на стената, като застъпват банкета, някой са конструктивно свързани с нея. Изграждането им се датира след втората половина на IVв., като стената е била изградена малко по рано. Състоят се от два вида помещения, складови и жилищни, заради дебелината на преградните им стени и масивни сводове може да се заключи, че са били двуетажни. Твърде вероятно в тях да е бил настанен постоянен гарнизон от около 600 души. Такова голямо количество професионална армия рядко бива разквартирувана, като постоянен контигент, и то във вътрешен град без административно или търговско значение, но времето на готските и хунски нашествия остава голям отпечатък върху градската архитектура в Тракия. Интересно е, че Диоклецианопол вероятно запазил тази армия и през VIв. Макар и вече неподвалстна на императора, а под формата на наемна градска гвардия. За тези части данни ни дава Теофилакт Симоката, от времето на император Ираклий (610-641). От разказите му за нахлуванията на аваро-славяните през 587г. се споменава, че: „след като обсадили Берое и не могли да го превземат те се насочили към Диоклецианопол, но тук също не успели, за това се насочили към Филипопол”. От този текст може да заключим, че градът е бил равен по богатство и големина на Филипопол, Берое и Адрианопол и като такъв е бил притегателен център за нападение от варварите. По своята големина, (30 хектара) той се нарежда на трето място сред градовете от Тракийската равнина.  Експонирани са казармените постройки западно от южната крепостна порта.

Конструктивните им характеристики са добра планировка и техника на градеж, обикновено в стил opus mixtum. Сградите са съставени от два реда помещения, по надлъжната си ос. Складови и по-обемни жилищни, към вътрешността завършват с портици, вътре ограничени с плътна стена, а отвън с колонада от поредица масивни тухлени стълбове (Диоклецианопол, Кабиле). При новопостроените военни крепости от първата половина на VI в., наблюдаваме идентична ситуация (Траянови врата). Изграждането на този тип обикновено се датира през IV в., до управлението на Анастасий.